Напитки

Всяка нация, в зависимост от географското си положение и култура има своите собствени напитки,с които се стопля през зимата и се охлажда в лятната горещина. В световната кулинария те са отделени в отделна група напитки. Грог, пунш и греяно вино – те са като „близнаци“, които са били измислени от северните народи, да загреят кръвта и душата.Те си приличат със следните характеристики: те са силни, те се предлагат изключително горещи, както и че при приготвянето на всяка от тях се използват голямо количество подправки. Но те се различават по количество и сила на алкохола, който е включен в състава им. Според историците пунша е предшественик на грога и греяно вино, които се появяват малко по-късно и са с по малко алкохол.Дълго време се е смятало че пунша – това е напитката на британските пирати. Така те се затопляли на борда на кораба през зимата. Днес,обаче, всички знаят, че родината на пунша е Индия. Тя е била британска колония и там английските заселници се научили как се пие,а след което и как се приготвя пунш. В подкрепа на тази теория е фактът, че думата „пунш“ идва от древно-индийската дума „панч“, което означава „пет“. При приготвянето на напитката първоначално са били използвани само пет съставки: ром, вино, плодов сок, мед (или кафява захар) и подправки (карамфил и канела).

Китайците, най-големите ценителите на чайната церемония, казват никога да не се пие чай на гладно, много силен, студен, горещ, многократно затоплян, вчерашен, преди ядене и веднага след него. Чаят на пакетчета,също е подчинен на всички тези китайски забрани, наред с обичайния на листа или гранулиран чай. Интересна е историята за раждането на този чай както и предимствата и недостатъците в сравнение с традиционния.Появата му е съвсем случайна. Томас Съливан ,търговец на хранителни стоки от Ню Йорк през 1904 г., започва да изпраща образци от чай на своите клиенти,но не в кутии, както обикновено, а в копринени торбички.Клиентите решили, че трябва да приготвят чая, пускайки торбичките в чаша вряла вода. Тази идея за бързо приготвяне на чай се харесала и много скоро започнали да пакетират чая не в коприна ,а в марля. Съвременното пакетче чай е изобретено от Адолф Рамболд и се появява на пазара през 1929. Рамболд разработва не само пакетчето, но също така и опаковъчна машина « Constanta Teepackmaschine ».Вместо скъпите коприна и марля започва да се използва хартия от влакна на коноп, но скоро тя отстъпва на съвременната филтърна хартия. В края на 1950 г. се появява двойно камерна торбичка чай , затворена с метални скоби, патентована от фирмата «Teekanne».