Пловдив – град с история

Пловдив е един от най-старите европейски градове и същевременно съвременник на Троя. Началото на града е поставено около 6000 г пр. н. е. Предполагаемо древно име на Пловдив е „Кендрисас“, реконструирано от епитета на главното божество на града през римската епоха Аполон Кендрисус. Около 1200 г. пр. Хр. траките създават върху трихълмието укрепено селище, наречено от тях „Евмолпиас, -ада“. През 342 г. пр.н.е. е завладян от Филип II Македонски, баща на Александър Велики, който го преименува на „Филипополис“ (на гръцки: Φιλιππόπολις). Тогава „Филиповград“ бива обграден със здрави крепостни стени. По-късно траките отново възстановяват контрола върху селището и го наричат „Пулпудева“, превод на Филипополис.[4] През периода II-I в.пр.Хр.,също така наред с името Филипопол е носел същевременно и името „Одрюза/Одриса/“.Под това си име/Одрюза/ е издавал и собствени дребни бронзови монети,групирани в 2 типа,които са изключителна рядкост.

Пловдив е административен център на Южен централен район, Пловдивска област, Община Пловдив, Община Марица и Община Родопи. Кмет на Пловдивската общината е Славчо Атанасов, а общинския съвет се състои от 51 съветници.

Архитектурен резерват „Старинен Пловдив“

Античен театър – Изграден в началото на II в. от н.е. по времето на император Траян /98-117/ , театърът е бил една от най-значимите обществени сгради на Тримонциум, забележителна с архитектурната си представителност и великолепие. Античният театър побирал от 5 до 7 хиляди зрители. Сцената е била украсена с фризове, корнизи и статуи.
Разкрит е при археологически разкопки, проведени през 1968-79 година от Археологически музей – Пловдив. От амфитеатралния театрон са оцелели 20 от всичко 28 реда.
Включен в границите на архитектурния резерват „Старинен Пловдив“, днес театърът се вписва в неговия ансамбъл като най-емблематичният паметник на непрекъснатата културно-историческа приемственост, осъществена върху Трихълмието през вековете.
Възроден за нов живот, той е привлекателно духовно средище на града, в което съвременната култура взаимодейства с непреходните ценности на миналото.

Къщите в архитектурния резерват Старинен Пловдив, с тяхната романтична аура, отвеждаща посетителя повече от век назад, са ценни архитектурни паметници от периода на националното Възраждане. След мащабна реставрационна и консервационна дейност през 60-те години, къщите са възстановени за бъдещите поколения, а много от тях са обявени за паметници на културата. С впечатляващия си външен вид, пищна вътрешна украса, уют и фамилен дух те са квинтесенция на духа на времето си. В своето историческо развитие Пловдивската къща е представена от два ясно разграничими типа постройки. Първата е от ранния период на турския феодализъм. Това е двуетажна, рядко едноетажна, несиметрична къща, съхранила модела от българските високопланински селища. Тя се отличава със своята отворена чардак, която се поддържа от дървени колони и се подава над улицата или по-рядко над двора. Къщата се състои от две или три (рядко 4) стаи, разпределени на един или два етажа. В началото на 19 в. се появява нов тип жилищна постройка, известна като симетрична къща. Характерни черти на този нов тип къща са симетричното решение на плана и фасадата, засилената и по-стабилна конструкция, по-богатата и сложна архитектура и интериорна украса. Неотменни елементи са салонът на приземния етаж, стълбището към горния етаж и просторната приемна срещу него. Жилищните помещения са разпределени около приемната. В тези къщи могат да се видят изключителни дърворезби. Важен елемент от цялостния ансамбъл на Стария град е и широчината на уличките. Водещ принцип по онова време било да има достатъчно място, за да се разминат два коня с ездачите или две натоварени мулета. Релефът на Трихълмието също помага за общото впечатление. Височината на хълмовете (Небет тепе ­ 204 м, Джамбаз тепе ­ 200 м, и Таксим тепе ­ 186 м) е подходяща за жилищни сгради и за амфитеатралното разположение на Стария Пловдив .