Според археолозите родината на какаото е Мексико и отглеждането му датира от поне 1250 г. пр.Хр.Маите засаждали какаови дървета в задните си дворове и използвали семената за варене на церемониални напитки. През пети век, ацтеките консумирали напитката xocoatl (горчива вода), ароматизирана с ванилия и люта чушка.През 1504 г. Христофор Колумб донася какаови зърна в Испания от четвъртата си и последна експедиция до Америка.
Ернан Кортес,испанският конквистадор, който покори Мексико, пише през 1519 г., че шоколадът е „Божествена напитка, която изгражда резистентност и се бори с умората. Една чаша от тази скъпоценна напитка позволява на човек да издържи цял ден без храна.“
7 юли 1550 г. е датата на която е доставена първата партида какаови зърна в Европа и датата е избрана от Европейския съюз за честване ден на шоколада.
Какаото бързо се разпространило из цяла Европа.Горещият шоколад става хит сред френските кралски особи по времето на Луи XIV.В двореца Версай, придворните считали напитката за афродизиак.В Англия вярвали, че напитката е лековита и може да лекува туберкулоза.
Години по късно,през 1828 година холандеца Йохан Ван Хоутън отстранява горчивото какаово масло от какаовите зърна.Британските сладкари Фрай и синове,през 1847 г. смесват захар с какаов прах и какаово масло (извлечено чрез метода на Ван Хоутън),за да получат първото шоколадово блокче.
По-късно през 1875 се ражда млечният шоколад, след като швейцарецът Даниел Петерс комбинира какаов прах, какаово масло, захар и сухо мляко на прах.
Прочетете повече
