„Седмиците на Германия в България” в Пловдив

Немски уличен празник в Пловдив ще се проведе в рамките на „Седмиците на Германия в България” на 17 април 2011г.
Събитието се организира от почетното Консулство на Федерална република Германия в Пловдив.Програмата на празника ще задоволи всички желания: информационни щандове на германски фирми и културни институции като Гьоте-институт и сдружение „Изкуство днес“, училищни проекти, парад на трабанти и концерти обещават забавление за цялото семейство. Традиционни немски специалитети ще се погрижат за гастрономическото удоволствие на всички присъстващи.
За празника ще пристигнат три музикални групи от Германия: Duo Stumpf от Кьолн ще Ви спечели с рок и блус парчета от последните 30 години. При изпълнението на берлинската Йодел-школа посетителите ще чуят традиционни йодели и хармонични песни, както и свободно импровизирани парчета от Дорийн Куцке– актриса, певица, композитор и преподавател по певческа импровизация.
Като специално заключително изпълнение „1. Германски Щроморкестър“ ще предложи микс от оркестърна музика и звуци на предмети от ежедневието като сешоари, тостери и електрически самобръсначки. Към оркестъра от безброй ексцентрични уреди ще се присъедини български солист с традиционен инструмент. В Града под тепетата „Щроморкестър“ ще изненада публиката на Римския стадион с преработка на „Симфония № 94 в сол мажор“ на Хайдн – с удари на тимпани (начало на концерта: 20.00 ч.).

Прочетете повече

Гергьовден е най-големият български пролетен празник

В народната песен се пее:

„Хубав ден Великден,
още по-хубав – Гергьовден…“

Гергьовден е най-големият български пролетен празник. Народът вярва, че светът е поделен между светците. На свети Георги се паднало да владее полето. Затова този празник го свързваме със събуждането на природата, с времето, когато горите, ливадите, нивите се раззеленяват. Тогава се понася омайващият аромат на цветята, тревите и билките.По старите схващания делели годината на два периода: от Гергьовден до Димитровден /летен/ и от Димитровден до Гергьовден /зимен/. Така с Гергьовден се бележи едно ново начало. Гергьовден играе определяща роля за стопанската дейност. Някога в частното стопанство от Гергьовден се наемали работници-ратаи, а били освобождавани на Димитровден. Празникът е най-разгърнат в животновъдните и най-вече в овцевъдните райони.

Гергьовден е празник не само на овчарите и земеделците, а празнува и армията.След приемането на християнството, езическите покровители на стадата и на плодородието, са изместени от християнски светци, запазващи своята първо основа. Коленето на агнето от семейно-родова жертва се превръща в жертвоприношение на свети Георги.Като народен християнски празник, традицията повелява всяка къща да пече агне за Гергьовден. Дори в наши дни все още в много райони на страната /като в Пловдивско/, на празника се усеща аромата на печено гергьовско агне.Жената в къщата става рано сутринта на Гергьовден още преди изгрев слънце, премита двора и пътя и закичва вратите със здравец, цъфнала клонка от плодно дръвче и люляк за здраве. Зеленината остава по вратите, докато изсъхне. Това се прави за здраве, щастие и берекет през годината.След това идва ред на вече закланото агне, което трябва да се приготви. То се пълни с ориз, зелен лук, джоджен, агнешки дреболии /черва, шкембе и бял дроб/. Агнето се пълни с така приготвената смес и се зашива с червен конец. Поставя се в тава и се завива с домакинско фолио. Пече се в пещ, предварително загрята и опалена. Това е работа за мъжете.

В иззидана пещ се поставят дърва и се запалват. Огънят се поддържа, докато побелее пещта.Тогава тя вече е затоплена достатъчно. Жаравата се изважда от нея и там се поставят тавите с агнетата. После се запечатва капакът с кал и се изчаква около четири часа да се изпекат.Така задушените печени гергьовски агнета имат страхотен вкус, а из въздуха се носи чуден аромат…

Прочетете повече