Любопитно

Името Георги е смятано за едно от най-мощните и силни в творческо отношение. Планетните му господари са Слънцето и Венера. Те му дават артистичност и мъжественост.

За да се изгради образа на свети Георги, са заимствани черти от тракийския Херос.

Мъжете с името на светията, убил змея, винаги се борят докрай. Буквата „Г“ ги прави горди и непреклонни. Имат силен дух и ясно формулирани принципи, които отстояват докрай. Най-силната им черта е тяхната последователност. Не обичат да губят независимостта си. По природа са „вълци единаци“. Изявяват се като пазители на традиции: в политиката, спорта, бойните изкуства, армията. Стремят се да блеснат

В народната песен се пее:

„Хубав ден Великден,
още по-хубав – Гергьовден…“

Гергьовден е най-големият български пролетен празник. Народът вярва, че светът е поделен между светците. На свети Георги се паднало да владее полето. Затова този празник го свързваме със събуждането на природата, с времето, когато горите, ливадите, нивите се раззеленяват. Тогава се понася омайващият аромат на цветята, тревите и билките.По старите схващания делели годината на два периода: от Гергьовден до Димитровден /летен/ и от Димитровден до Гергьовден /зимен/. Така с Гергьовден се бележи едно ново начало. Гергьовден играе определяща роля за стопанската дейност. Някога в частното стопанство от Гергьовден се наемали работници-ратаи, а били освобождавани на Димитровден. Празникът е най-разгърнат в животновъдните и най-вече в овцевъдните райони.

Гергьовден е празник не само на овчарите и земеделците, а празнува и армията.След приемането на християнството, езическите покровители на стадата и на плодородието, са изместени от християнски светци, запазващи своята първо основа. Коленето на агнето от семейно-родова жертва се превръща в жертвоприношение на свети Георги.Като народен християнски празник, традицията повелява всяка къща да пече агне за Гергьовден. Дори в наши дни все още в много райони на страната /като в Пловдивско/, на празника се усеща аромата на печено гергьовско агне.Жената в къщата става рано сутринта на Гергьовден още преди изгрев слънце, премита двора и пътя и закичва вратите със здравец, цъфнала клонка от плодно дръвче и люляк за здраве. Зеленината остава по вратите, докато изсъхне. Това се прави за здраве, щастие и берекет през годината.След това идва ред на вече закланото агне, което трябва да се приготви. То се пълни с ориз, зелен лук, джоджен, агнешки дреболии /черва, шкембе и бял дроб/. Агнето се пълни с така приготвената смес и се зашива с червен конец. Поставя се в тава и се завива с домакинско фолио. Пече се в пещ, предварително загрята и опалена. Това е работа за мъжете.

В иззидана пещ се поставят дърва и се запалват. Огънят се поддържа, докато побелее пещта.Тогава тя вече е затоплена достатъчно. Жаравата се изважда от нея и там се поставят тавите с агнетата. После се запечатва капакът с кал и се изчаква около четири часа да се изпекат.Така задушените печени гергьовски агнета имат страхотен вкус, а из въздуха се носи чуден аромат…