Истинската пица е „Маргерита“ или „Маринара“

Въпреки че произлиза от древността, когато е била приготвяна под формата на типичната за Бари и Генуа питка, познатата днес пица е в неаполитански вариант. Тя се приготвя за пръв път в Неапол през 1730 под формата на Pizza Marinara.През първото десетилетие на XIX век пък правят Pizza Margherita в чест на кралица Маргерита Савойска, която посещава града.В началото на XVIII век в Неапол започват да се множат все повече и повече заведенията за хранене, които биват наричани от местното население пицерии. Първоначално пицата е народно ястие, но много скоро се превръща в ястие за всички, тъй като започват да я консумират хора от всякакви социални слоеве.До началото на XX век пицата бива възприемана предимно като типично неаполитанско ястие. Едва след Втората световна война тя се превръща в световно ястие.Принос за това имат емигрантите от Неапол, които я разпространяват навсякъде по света. Многобройни чуждестранни готвачи пък се научават  да приготвят истинска пица по време на Световните шампионати за пица.Американският бизнесмен Том Монаган забогатява толкова много от предоставяне на пици по домовете, че списанието „Forbes“ го поставя сред стоте най-богати хора на планетата.Най-популярната пица днес е „Маргерита“. Тя съчетава в себе си въглехидратите на брашното, растителните мазнини на зехтина и животинските мазнини на сиренето „Моцарела“. „Маргерита“ съвсем не е диетично ястие. Една 300-грамова пица съдържа средно 800 калории и 75 на сто от тях са под формата  въглехидрати. Продуктите за истинската „Маргерита“ са домати, моцарела на листове, босилек и зехтин.Другата най-известна пица – „Маринара“ – пък съвсем не съдържа морски дарове, както някои си представят, като чуят името й. За направата на „Маринара“ са необходими доматен сос, чесън, риган и зехтин. Името й идва от факта, че съдържа трайни продукти, които навремето е можело да се пренасят лесно от моряците по време на дългите им пътешествия.

Неаполитанската пица, за каквато се смятат „Маринара“ и „Маргерита“, през 2004 получи марката STG (Specialità Tradizionale Garantita), което означава, че е гарантиран традиционен специалитет.За да бъде оригинална, тя трябва да се приготвя с точно определени продукти и по строго определен  начин. Единствено при бъркането на тестото  е позволено да се използват машини.Нарязването на топки, омесването и разпъването им трябва да става единствено на ръка.Само три са вариантите на неаполитанската пица, що се отнася до съдържанието й. Първият е „Маринара“, вторият е „Маргерита“, а третият – „Маргерита Екстра“ (в него се използва биволска моцарела от областта Кампания).Задължително правило е пицата да се пече в дървена пещ при температура от 485 градуса. Изпичането продължава максимум 90 секунди.По тестото и продуктите не трябва да има никакви изгаряния. Пицата трябва да е мека и да се огъва лесно като портфейл. Яде се веднага след изпичането.Много от пицериите по света са основани от неаполитанци. Често те се превръщат в своеобразни италиански „посолства“.Заради големия брой италиански емигранти в него, бразилският Сан Паоло е градът, където се консумират най-много пици в света. Всеки час там биват опичани 12 хиляди пици, или осем милиона на месец.В Съединените щати пък се намира най-голямата верига за пици на frаnchising – Pizza Hut.  Тя присъства в 86 страни по света.От 1999 в Италия съществува веригата Spizzico, която е част от заведенията за хранене Autogrill, собственост на фамилията Бенетон.

източник: Виолина Христова „ProntoSofia“